Нормативна уредба

Конституцията на Република България е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат

Законът за администрацията урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им. Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация. Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.

Административнопроцесуалният кодекс урежда: издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове; разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите; производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица; разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие; дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела; изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела; извършването на комплексно административно обслужване.

С наредбата се определят обстоятелствата, които се вписват в Административния регистър, условията и редът за воденето, поддържането и ползването му. Административният регистър се поддържа чрез интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА). Вписването на информация в регистъра се извършват от служители, определени със заповед на ръководителя на съответната административна структура, които отговарят за достоверността и пълнотата на въвежданите обстоятелства, както и за спазването на сроковете за вписване.

С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба. Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.